Постинг
21.04.2010 14:25 -
ГОРДОСТТА
ГОРДОСТТА
В книгата си "Тенбихул мугтеррин" Имам Шарани описва следната поучителна случка:
Имало един човек, който след дълги и мъчителни усилия постигнал висока духовна степен. Веднъж тръгнал на път, но времето било непоносимо горещо, а пътят много дълъг. Бог се смилил над този свой раб и запо¬вядал на един облак да го следва правейки му сянка.
По време на пътуването един друг пътник забелязал това нещо и си помислил, че може и той да се възползва от сянката на този облак, с която Бог облагодетелст¬вал този свят човек, за да стигне и той по-лесно там, къ-дето бил тръгнал. Но когато светецът видял, че и друг се присъединил към неговата сянка сметнал, че онзи не е достоен за такава благодат, а само той. Почувствал гордост в себе си, променил изражението и походката си мислейки:
- Този облак е изпратен лично и единствено за мен, за¬ради онова, което съм постигнал. Само аз заслужавам такава почит. Постигнал съм си го!...
Пътника зад него усетил това, оттеглил се от сянката и седнал покрай пътя, за да си почине, но какво се случило тогава?! Вместо облака да продължи да следва същия човека останал да прави сянка на другия пътник!
Така става, когато човек забрави Истинския притежател на благата и не Му благодари, а се възгордява. Тази гордост става причина за падение и лишение...
В живота ни винаги става така с успехите ни - възгордеем ли се от тях, ще ни последва падение и лишение! Да не забравяме - вместо да се възгордяваме - трябва да благодарим на Бог за всичко, с което ни е облагодетелствал. Защото всичките ни успехи и блага са от него.
Вместо високомерни, нека бъдем скромни!...
сботник разкази
В книгата си "Тенбихул мугтеррин" Имам Шарани описва следната поучителна случка:
Имало един човек, който след дълги и мъчителни усилия постигнал висока духовна степен. Веднъж тръгнал на път, но времето било непоносимо горещо, а пътят много дълъг. Бог се смилил над този свой раб и запо¬вядал на един облак да го следва правейки му сянка.
По време на пътуването един друг пътник забелязал това нещо и си помислил, че може и той да се възползва от сянката на този облак, с която Бог облагодетелст¬вал този свят човек, за да стигне и той по-лесно там, къ-дето бил тръгнал. Но когато светецът видял, че и друг се присъединил към неговата сянка сметнал, че онзи не е достоен за такава благодат, а само той. Почувствал гордост в себе си, променил изражението и походката си мислейки:
- Този облак е изпратен лично и единствено за мен, за¬ради онова, което съм постигнал. Само аз заслужавам такава почит. Постигнал съм си го!...
Пътника зад него усетил това, оттеглил се от сянката и седнал покрай пътя, за да си почине, но какво се случило тогава?! Вместо облака да продължи да следва същия човека останал да прави сянка на другия пътник!
Така става, когато човек забрави Истинския притежател на благата и не Му благодари, а се възгордява. Тази гордост става причина за падение и лишение...
В живота ни винаги става така с успехите ни - възгордеем ли се от тях, ще ни последва падение и лишение! Да не забравяме - вместо да се възгордяваме - трябва да благодарим на Бог за всичко, с което ни е облагодетелствал. Защото всичките ни успехи и блага са от него.
Вместо високомерни, нека бъдем скромни!...
сботник разкази
Няма коментари
Търсене
Блогрол
