Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03.2012 22:18 - Босоногите деца
Автор: rrafi Категория: Други   
Прочетен: 3109 Коментари: 6 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Босоногите деца

Привечер е. Бaвно, дебнешком сякаш, се спускат лилави сенки над града. Огромният слънчев кръг догаря в потоци злато и алена кръв. Като мъртва сива змия лежи шосето сред стихнали поля. И ето босоногите. Три, четири, шест. Впрегнати в мънички колички, натоварени с дърва и съчки, те опъваха мускулите на своите млади тела. Фуражка с отпрани козирка, черни кръпки на сивите панталони, а жилите им изпънати като корабни въжета. Пот струят челата. А градът е тъй далече. Малки роби, впрегнати в ярема на своята беднота, деца, в чиито очи гори тихата скръб на старци. Далече е градът! Далече. Край вас ще отминат още много доволници, край вас ще профучат автомобилите на тези, които нивга в живота си не са пили горчивата чаша на мизерията — те, зарад които е вашата мъка.

Какво знаят те? В ресторантите на Чамкория свирят оркестрите, във вилите е тъй уютно и безгрижно. Черната сянка на глада не протяга там ръце. Не сплита лепкавите мрежи Грижата. Какво знаят те?

— Мамо, защо са се впрегнали тези деца? — пита невръстният доволник от автомобила.

— Носят дърва за зимата.

— А не им ли тежи?

— Не, маминото, те са свикнали.

Босоногите спират с тежка въздишка, стрелват искрящ омраза поглед и пак повличат количките си. Трият с ръка изпотени чела, изпъват жилите на почернелите си вратове и пристъпят. Облаци прах ги заливат, прах, сив и задушен като живота. А върху втората количка отгоре на дървата седи малка помагачка — синеоко сестриче. Кръв, тъмночервена ивица кръв, е засъхнала по крачето му. Но то поглежда небето, поглежда полето и се усмихва. Кому се усмихваш, малка златокоса робиньо? На мъката?...

На своята белоснежна детска душа се усмихваш ти. Твоята младост гледа с меки, кадифени очи. Но утре? Утре сивият поток на живота ще повлече и твоята младост, и твоята усмивка. И повлякла количката, изпотена, изпрашена, видяла тук черна мъка, там празнота и вечно охолство, ти не се усмихваш вече. По детското чело ще легнат сенки, влажните очи ще заискрят омраза и редом със своите одрипани братя ти ще свиеш своите малки, черни, изподраскани юмручета:

— Два свята, единият е излишен!

Христо Смирненски



Гласувай:
9



1. mt46 - Поздрав!
26.03.2012 22:32
И днес ги има...
цитирай
2. mitkaloto - Сякаш е написано сега.
26.03.2012 22:53
Сякаш е написано сега.
цитирай
3. shining - Малки роби, впрегнати в ярема на своята беднота...
27.03.2012 22:17
Ако се излезе от контекста на разказа, това се отнася за повечето от хората у нас.
А ако още си позволим да си повъобразяваме, беднотата можем да я видим и в духовен смисъл днес. Навсякъде.
Ах, трябва да се чете Смирненски. И не само той.
Поздрави!
цитирай
4. rrafi - mt46 - Поздрав!
31.03.2012 16:59
mt46 написа:
И днес ги има...


Да, за голямо съжаление... Благодаря. Усмихнати почивни дни!
цитирай
5. rrafi - mitkaloto - Сякаш е написано сега.
31.03.2012 17:01
Преповтаря се... само героите са други... Поздрави!
цитирай
6. rrafi - shining - Малки роби, впрегнати в ярема на своята беднота...
31.03.2012 17:12
shining написа:
Ако се излезе от контекста на разказа, това се отнася за повечето от хората у нас.
А ако още си позволим да си повъобразяваме, беднотата можем да я видим и в духовен смисъл днес. Навсякъде.
Ах, трябва да се чете Смирненски. И не само той.
Поздрави!

Да, за първото три пъти "да", а за второто:"..беднотата можем да я видим и в духовен смисъл днес. Навсякъде"- три по три пъти "да".
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rrafi
Категория: Други
Прочетен: 615744
Постинги: 295
Коментари: 1268
Гласове: 8899
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031