Парите са в основата на всички фантазии, проекции, страхове, на омразата, завистта, на желанята, комплексите за малоценност, маниите за величие, както и на куп други неща.
... Въпреки това, наблягам на факта, че материалните придобивки сами по себе си не носят щастие... Но именно това вярване, /че щастието ни зависи от парите и вещите – бел.админа/, ни прави нещастни, понеже тласка хората в една безкрайна надпревара: желаем някакъв предмет, кола , дреха или нещо друго, каквото и да е то, и започваме да вярваме,че притежанието му ще ни задоволи завинаги. Желаем го силно, искаме го горещо, но ако в края на краищата го придобием, го забравяме много бързо, за да насочим вниманието си към нещо ново, което напълно ще ни удоволетвори, /убедени сме в това/ ако го получим. Няма край това състезание. Хората не знаят, че ако карат ферари, живеят в разкошен апартамент и пътуват със собствен самолет, ще си мислят, че тъкмо яхтата, която още не са придобили, ще ги направи щастливи. Естествено е, че онези, които не могат и да мечтаят за ферари, се възмущават и си казват, че биха се задоволили да имат просто малко повече пари. Те не желаят разкошен апартамент, съвсем не, само малко по – просторен, и са убедени, че ако се сдобият с такъв, няма да искат нищо повече. Тук обаче грешат – каквото и да е материалното равнище, към което се стремим, ние започваме да искаме повече, след като го постигнем. Наистина няма край тази гонитба.
„Човекът, който искаше да бъде щастлив“, Лоран Гунел
http://www.zajivota.instrukcii.info/2010-03-04-10-43-29/83-2010-03-21-22-01-07
