Денят не убивай,

денят не губи,

синко, прилежавай,

труди се, учи!

     Времето е злато,

     времето й пари,      

     но то й крилато,

     добре го пази.

Празно не минувай

ни час, нито ден.

Без работа минат,

е загубен ден.

     Работи, труди се,

     трудът е имот,

     слабите подкрепяй

     с помощ, със съвет.

Общото обичай,

то е твой живот,

добре ще преминеш

сред добър народ.

     Дор народа й болен

     как ще бъдеш здрав?

     Сред народ поробен

     кажи - кой е прав?

Общото обичай,

общото пази,

от него очаквй

чест и добрини.

     Общо не изядай,

     чуждо не граби.

     Общият изедник

     чакат го злини.

Да не мъчш, биеш

нокого в тоз свят,

брата си кат биеш,

то себе си биеш.

     Утре ще по-силен

     да смане и теб -

     правото да пазиш

     на всеки човек.

Хората са равни,

всякога помни -

те трябва да имат

равни правдини.

     Тъй ме татко учи,

     кат бях още млад.

     И аз го послушах -

     не станах богат.

Всичкото си дадох

за общо добро,

жертвувах, помагах,

дор имах със що.

     Борих се със злото,

     падах и ставах,

     и от нищо мене

     не беше ме страх.

Сега съм останал

сетен сиромах.

Ази, братя, дадох

всичко, що имах.

     Смейте се над мене,

     бягайте от мен,

     като че съм чумав,

     бесен и без ум.

Но ще дойде скоро

праведния час,

че тогаз ще видим

кой е прав от нас.

     Ще да видим ние

     сред тоя народ

     кой е бил от назе

     човек, а не скот.

Стефан Стамболов