Постинг
09.10.2009 11:12 -
Мъдростта на Люкман Хаким
МЪДРОСТТА НА ЛЮКМАН ХАКИМ
(рхмл)
1. О, синко мой! Нека не се хранят от твоята храна други, освен богобоязнените. Съветвай се в своите дела с алимите (учените).
2. Бъди с праведните от рабите на Аллах, защото тяхната святост и на теб ще донесе благо (полза). И милостта, която може да бъде низпослана на тях, ще обхване и теб. И страни от злодеите, защото стоейки със тях ти няма да получиш никакво благо. А това наказание, което може да бъде низпослано на тях, ще настигне и теб. 3. Не се стреми да получиш симпатията и любовта на невежите, защото по-този начин, той ще си помисли че си доволен от неговите постъпки. И не считай антипатията на мъдреца за необоснована, защото той ще избяга от теб.
4. Бъди раб за праведните и не бъди другар за злодеите.
5. Остави своя враг. Пази, предпазвай своя приятел. И не се намесвай в това, което не те засяга.
6. Който умее да пази тайна, на него всички добродетели ще бъдат в неговата ръка.
7. О, синко мой! Бъди с учените и свивай с тях своите колене. Наистина, Всевишния Аллах съживява сърцата със светлината на мъдростта, така, както водата от небето съживява мъртвата земя.
8. О, синко мой! Свивай своите колене с учените и не спори с тях, да не ги ядосваш; и вземи от този свят, само това, което ще ти бъде достатъчно, а излишъка, който си спечелил,раздай заради вечния живот; и не отхвърляй този свят напълно, ако ли не,то ще бъдеш бреме, тежест върху врата на хората; и пости, така ще сломиш своята страст; и не пости, ако поста вреди на твоята молитва, защото молитвата е по-ценна от този пост; и бъди за сиротите като баща, а за вдовиците като мъж; и не греши с близките; и страни от глупавите, неразумни хора; и не бъди с двуличници.
9. О, синко мой! В завистника има три признака: 1) той злослови, опорочава човека, когато не е наблизо; 2)Той ласкае, предразполага когато види този човек 3) Той се радва на нещастието му.
10. Извършвай добро по отношение към семейството и не забравяй да го извършваш по отношение към другите, ако не изтърпиш загубата на този свят ще се лишиш от наградата в вечния свят. Бъди икономичен и не бъди разточителен. Не бъди в богатство стиснат, но и не бъди разпиляващ.
11. Бъди богат и ще бъдеш благополучен.
12. Този свят е – лодка, ти само ще преплуваш в нея , но няма да живееш в нея.
13. Ако искаш да бъдеш с някой приятел, то първо направи така, че той да ти се ядоса. Ако в яда си постъпи справедливо към теб, то бъдете приятели, ако ли не, то отегли се, страни от него.
14. Нека твоите слова винаги бъдат приятни, добри, а твоето лице просто и открито, и тогава за хората ще бъдеш любим и близък, като тези които раздават подаръци.
15. Бъди такъв, който не желае хвалбите на хората и не ги прави недоволни..
16. Сдържай това, което излиза от твоята уста (т.е. словата). Ако мълчиш, то ще бъдеш здрав. Трябва да говориш такива слова, които ще ти допринесът полза. Всички останали слова не се смятат. 17. От търговията избери поклонението на Аллах, защото той ще ти даде всичко и без стока.
18. О, синко мой! Бой се от Аллах в сърцето си, не го показвай на хората, че ти се боиш от Аллах, поради това, че те ще те считат за най-добър. 6
19. Наистина, ръката на Аллах (т.е. подръжката) е на устата на мъдреците, никой от тях не казва нищо, освен това, което Аллах им дава.
20. Остави, хвърли злото и ще се възвеличиш. Наистина злото е сътворено за зло.
21. Пази се от силния гняв, защото силния гняв затъмнява сърцето на мъдрия.
22. Не бъди по- слаб от петела, който кукурига на разсъмване, а ти на разсъмване спиш.
23. Заповядано ти е да бъдеш с учените и да слушаш словата на мъдреците, защото Всевишния Аллах съживява сърцата със светлината на мъдростта, така, както дъжда съживява земята.
24. Ще дойде време, когато сред хората не ще остане нито един мъдрец.
25. Приучавай свойте да казват: „О Аллах, прости ми“. Наистина, има времена в които Всевишния Аллах,приема дуата не я връща.
26. Този, който обича лицемера, ще бъде презрян. Този, който посещава лоши места, ще бъде ограбен. Този, който дружи с лоши хора, няма да бъде спокоен (т.е. няма да е в безопасност). Този, който не управлява своя език, ще съжалява.
27. Няма нищо по-добро, от това езика и сърцето да са праведни, и няма нищо по-лошо, от това езикът и сърцето да са порочни . 31. Няма друго богатство, като здравето и няма друго такоова благо, като задоволството.
32. Не стой с (т.е. не общувай) с нечестивци (т.е. с грешници) и не ходи с тях. Страхувай се от това, че наказанието, което ще бъде изпратено за тях, ще настигне и теб заедно с тях.
33. Бъди с учените и ходи заедно с тях, может би милоста. которая на них нисходит, покроет вместе с ними и тебя.
34. Я поднимал камни, железо и другие тяжелые вещи, но не нашел ничего тяжелее, чем плохой сосед. Я пробовал множество горьких вкусов, но горче, чем бедность, ничего не испробовал.
35. Не изпращай пратеник невежа, ако не намериш мъдрец, бъди пратеник сам.
36. Присъствай на погребения и не присътствай на свадби, защото погребението ще ти напомня за ахирета (за вечния свят), а свадбите ще породят в теб желание и любов към този свят.
37. Не бъди сладък защото ще те изядат, и не бъди горчив, защото ще те изплюят.
40. О, синко мой! Наистина, човек се състои от три части: една трета – за Аллах, втората – за себе си и една трета за червеите. За Всевишния Аллаха – е душата на човека; за себе си – са делата; за червеите – е тялото.
41. Когато се напълни стомаха, мисленето става вяло, то гасне и словата замлъкват и органите на тялото престават да извършват поклонение.
43. Съветвай се с тези, които имат опит в делата, защото те ще ти дадат такъв съвет, цената на който ще бъде висока, а ти ще го придобиеш безплатно.
44. Наистина, мъдростта прави бедните, царе.
45. Наистина, мъдростта извършва десет неща: тя съживява мъртвото сърце; тя сяда заедно с бедните; тя възвеличава до степента на царете; прави незнатния знатен; освобождава роби; дава убежище на мусафирите; обогатява нуждаещия се; увеличава благородството на благородния и господството на господстващия. Мъдроста е ценна, като богатство, тя е – защита от страха, военно снаряжение във война, товар с печалба, защитник от ужаса на Съдния Ден. Мъдроста е пътеводител тогава, когато вярата в теб е слаба, тя е покривало тогава, когато дрехата не скрива голотата.
46. Придържай се към мъдроста и ще станеш благороден, обичай я, и теб ще обичат заради нея.
47. Наистина този свят е – дълбоко море, в което тънат болшинството от хората. Приготви за него кораба на богобоязненноста,надеждата на Аллах. Друго което може да те спаси аз не виждам, не знам.
48. В друго предание е казано: този свят е, като широко море, в него погиват и предишните и следващите поколения. Ако можеш, то построй за себе си кораб с богобоязненност, снаряжението на който да бъде подчинение и надежда на Аллах, провизии да бъдат благодеяния. Ако се спасиш, то това ще бъде от милоста на Аллах, ако се погубиш, то вини себе си - за твоите грехове.
49. Не оставяй покаянието за по-късно, защото смъртта идва неочаквано и застига изненадващо.
50. Аз те съветвам да се придържаш към две неща, които ще ти бъдат полезни: това са дирхема за препитанието, и религията – за вечния живот.
51. Този свят е малък, а твоя живот в него е още по-малък и това, колко ще пребиваваш в него е съвсем нищожно. 8
52. Аз те съветвам да придобиеш шест качества, в които се заключават знания за миналите и бъдещите поколения: първо – не се запасявай за този свят, освен с мяра, колкото да живееш в него. Второ – покланяй се на Аллах според твоите нужди, необходимостта ти от Него. Трето – подготвяй се за вечния живот толкова, каквото място искаш да получиш в него. Четвърто – нека твоя занаят бъде спасението ти от джехеннемския огън до тогава, докато не стане ясно, че си спасен от него. Пето – нека твоята смелост в извършването на грехове бъде толкова, колкото можеш да изтърпиш наказания от Аллах. Шесто – ако поискаш да извършиш грях то намери такова място, на което Аллах и Неговите меляикета да не те видят.
53. Продай този свят за ахирета (т.е. вечния свят) и ще спечелиш и в двата свята! И не продавай вечния свят за този, защото ще загубиш и в двата свята.
54. Алчността, лошия нрав и твърде честите искания с нужди към хората са признак за неразумни и нагли хора.
55. О, синко мой! Не се извинявай и не се оправдавай пред този, който не иска да разбере твоето оправдание. И не се обръщай за помощ към този, който не иска твоите притеснения и проблеми.
56. Който търпеливо понася егоизма на хората, той ще ги управлява. 57. Най-добрият сред хората, най- достоен и добре възпитан е човекът, който когато е в нужда стои далеч от останалите хора. А когато останалите са в нужда той е близо до тях.
58. Не говори с мъдрост сред глупците, за да не те опозорят. И не лъжи сред мъдреците, за да не изпитват отвращение към теб.
59. Този, който говори на човек, който не слуша неговите слова,е подобен на този, който носи имуществото с починалия в гроба.
60. Не препятствай повишаването на знанията на своите близки, ако ли не,то ще бъдеш посредник в подбуждането им към греха.
61. Пази си от ленноста и раздразненоста, защото когато си ленив – не изпълняваш задълженията си. А когато си раздразнен – не преценяваш правилно.
62. Не стой дълго в тоалетната, тъй като тя води до хемороиди.
63. Който постъпва справедливо с хората, Всевишния Аллах му увеличава честта и славата.
64. Влиянието на родителите над детето си, е като тор за посева.
65. Ако говориш, то бъди кратък. Ако попаднеш в нужда, то не говори за това.
66. Ако твоята сила те призовава да извършиш зло против хората, то спомни си за силата на Аллах над теб. Пази се от наказанието на Аллах, което рано или късно ще се случи на злодеите. Неговото наказание ще бъде непрекъснато безкрайно .
67. Ако с теб се случи нещо, което ти харесва или не ти харесва, то пази се от мисли като, че би било по-добре, ако си го направил по друг начин 68. В друг ривает е казано: когато ти се случи добро, т.е. нещо, от което си доволен или недоволен, направи така, в мислите си кажи на себе си: «В това ще има благо(полза)». 9
69. О, синко мой! Ако държиш пост, то държи пост докато, сломиш своята страст и не отслабиш изпълнението на молитвите. Защото молитвата е по-важна от поста. Поста е предписан за поправяне на нравственността и за отслабване на силните желания. Пост – това е духовно упражнение. Намаза е – поправяне на нефса, който е основен източник на всички злини и прищявки. Това което води към поклонение на каквото и да е божество, ненавистно за Аллах, е прищявка.
70. Наистина, аз съжалявам за казани слова, и не съжалявам за мълчанието.
71. Аз никога не съм съжалявал за мълчанието, и ако словата са от сребро, то мълчанието е от злато.
72. Избирай събранията на вярващи хора. Ако видиш събрание, в което споменават Всевишния и Всемогъщия Аллах, то присъедини се към тях. Ако си учен, то твоите знания ще допринесат полза. Ако си невеж, то ще придобиеш знания (т.е. ще те научат). Ако Аллах изпрати Своята милост на тях, то тя ще обхване и теб.
73. Не ходи на събрания, където не споменават Всевишния Аллах. Защото ако си учен, то знанията няма да са ти от полза, а ако си невежа, то твоето невежество ще се увеличи.
74. Не считай за щастлив човека,този който обилно пролива кръвта на вярващите хора. Всевишния Аллах за този човек е приготвил такъв палач, който никога не умира.
75. О, синко мой, използвай за себе си разума на другите. Сина попитал: «Как?» Люкман отговорил: «Искай съвети за своите проблеми».
(рхмл)
1. О, синко мой! Нека не се хранят от твоята храна други, освен богобоязнените. Съветвай се в своите дела с алимите (учените).
2. Бъди с праведните от рабите на Аллах, защото тяхната святост и на теб ще донесе благо (полза). И милостта, която може да бъде низпослана на тях, ще обхване и теб. И страни от злодеите, защото стоейки със тях ти няма да получиш никакво благо. А това наказание, което може да бъде низпослано на тях, ще настигне и теб. 3. Не се стреми да получиш симпатията и любовта на невежите, защото по-този начин, той ще си помисли че си доволен от неговите постъпки. И не считай антипатията на мъдреца за необоснована, защото той ще избяга от теб.
4. Бъди раб за праведните и не бъди другар за злодеите.
5. Остави своя враг. Пази, предпазвай своя приятел. И не се намесвай в това, което не те засяга.
6. Който умее да пази тайна, на него всички добродетели ще бъдат в неговата ръка.
7. О, синко мой! Бъди с учените и свивай с тях своите колене. Наистина, Всевишния Аллах съживява сърцата със светлината на мъдростта, така, както водата от небето съживява мъртвата земя.
8. О, синко мой! Свивай своите колене с учените и не спори с тях, да не ги ядосваш; и вземи от този свят, само това, което ще ти бъде достатъчно, а излишъка, който си спечелил,раздай заради вечния живот; и не отхвърляй този свят напълно, ако ли не,то ще бъдеш бреме, тежест върху врата на хората; и пости, така ще сломиш своята страст; и не пости, ако поста вреди на твоята молитва, защото молитвата е по-ценна от този пост; и бъди за сиротите като баща, а за вдовиците като мъж; и не греши с близките; и страни от глупавите, неразумни хора; и не бъди с двуличници.
9. О, синко мой! В завистника има три признака: 1) той злослови, опорочава човека, когато не е наблизо; 2)Той ласкае, предразполага когато види този човек 3) Той се радва на нещастието му.
10. Извършвай добро по отношение към семейството и не забравяй да го извършваш по отношение към другите, ако не изтърпиш загубата на този свят ще се лишиш от наградата в вечния свят. Бъди икономичен и не бъди разточителен. Не бъди в богатство стиснат, но и не бъди разпиляващ.
11. Бъди богат и ще бъдеш благополучен.
12. Този свят е – лодка, ти само ще преплуваш в нея , но няма да живееш в нея.
13. Ако искаш да бъдеш с някой приятел, то първо направи така, че той да ти се ядоса. Ако в яда си постъпи справедливо към теб, то бъдете приятели, ако ли не, то отегли се, страни от него.
14. Нека твоите слова винаги бъдат приятни, добри, а твоето лице просто и открито, и тогава за хората ще бъдеш любим и близък, като тези които раздават подаръци.
15. Бъди такъв, който не желае хвалбите на хората и не ги прави недоволни..
16. Сдържай това, което излиза от твоята уста (т.е. словата). Ако мълчиш, то ще бъдеш здрав. Трябва да говориш такива слова, които ще ти допринесът полза. Всички останали слова не се смятат. 17. От търговията избери поклонението на Аллах, защото той ще ти даде всичко и без стока.
18. О, синко мой! Бой се от Аллах в сърцето си, не го показвай на хората, че ти се боиш от Аллах, поради това, че те ще те считат за най-добър. 6
19. Наистина, ръката на Аллах (т.е. подръжката) е на устата на мъдреците, никой от тях не казва нищо, освен това, което Аллах им дава.
20. Остави, хвърли злото и ще се възвеличиш. Наистина злото е сътворено за зло.
21. Пази се от силния гняв, защото силния гняв затъмнява сърцето на мъдрия.
22. Не бъди по- слаб от петела, който кукурига на разсъмване, а ти на разсъмване спиш.
23. Заповядано ти е да бъдеш с учените и да слушаш словата на мъдреците, защото Всевишния Аллах съживява сърцата със светлината на мъдростта, така, както дъжда съживява земята.
24. Ще дойде време, когато сред хората не ще остане нито един мъдрец.
25. Приучавай свойте да казват: „О Аллах, прости ми“. Наистина, има времена в които Всевишния Аллах,приема дуата не я връща.
26. Този, който обича лицемера, ще бъде презрян. Този, който посещава лоши места, ще бъде ограбен. Този, който дружи с лоши хора, няма да бъде спокоен (т.е. няма да е в безопасност). Този, който не управлява своя език, ще съжалява.
27. Няма нищо по-добро, от това езика и сърцето да са праведни, и няма нищо по-лошо, от това езикът и сърцето да са порочни . 31. Няма друго богатство, като здравето и няма друго такоова благо, като задоволството.
32. Не стой с (т.е. не общувай) с нечестивци (т.е. с грешници) и не ходи с тях. Страхувай се от това, че наказанието, което ще бъде изпратено за тях, ще настигне и теб заедно с тях.
33. Бъди с учените и ходи заедно с тях, может би милоста. которая на них нисходит, покроет вместе с ними и тебя.
34. Я поднимал камни, железо и другие тяжелые вещи, но не нашел ничего тяжелее, чем плохой сосед. Я пробовал множество горьких вкусов, но горче, чем бедность, ничего не испробовал.
35. Не изпращай пратеник невежа, ако не намериш мъдрец, бъди пратеник сам.
36. Присъствай на погребения и не присътствай на свадби, защото погребението ще ти напомня за ахирета (за вечния свят), а свадбите ще породят в теб желание и любов към този свят.
37. Не бъди сладък защото ще те изядат, и не бъди горчив, защото ще те изплюят.
40. О, синко мой! Наистина, човек се състои от три части: една трета – за Аллах, втората – за себе си и една трета за червеите. За Всевишния Аллаха – е душата на човека; за себе си – са делата; за червеите – е тялото.
41. Когато се напълни стомаха, мисленето става вяло, то гасне и словата замлъкват и органите на тялото престават да извършват поклонение.
43. Съветвай се с тези, които имат опит в делата, защото те ще ти дадат такъв съвет, цената на който ще бъде висока, а ти ще го придобиеш безплатно.
44. Наистина, мъдростта прави бедните, царе.
45. Наистина, мъдростта извършва десет неща: тя съживява мъртвото сърце; тя сяда заедно с бедните; тя възвеличава до степента на царете; прави незнатния знатен; освобождава роби; дава убежище на мусафирите; обогатява нуждаещия се; увеличава благородството на благородния и господството на господстващия. Мъдроста е ценна, като богатство, тя е – защита от страха, военно снаряжение във война, товар с печалба, защитник от ужаса на Съдния Ден. Мъдроста е пътеводител тогава, когато вярата в теб е слаба, тя е покривало тогава, когато дрехата не скрива голотата.
46. Придържай се към мъдроста и ще станеш благороден, обичай я, и теб ще обичат заради нея.
47. Наистина този свят е – дълбоко море, в което тънат болшинството от хората. Приготви за него кораба на богобоязненноста,надеждата на Аллах. Друго което може да те спаси аз не виждам, не знам.
48. В друго предание е казано: този свят е, като широко море, в него погиват и предишните и следващите поколения. Ако можеш, то построй за себе си кораб с богобоязненност, снаряжението на който да бъде подчинение и надежда на Аллах, провизии да бъдат благодеяния. Ако се спасиш, то това ще бъде от милоста на Аллах, ако се погубиш, то вини себе си - за твоите грехове.
49. Не оставяй покаянието за по-късно, защото смъртта идва неочаквано и застига изненадващо.
50. Аз те съветвам да се придържаш към две неща, които ще ти бъдат полезни: това са дирхема за препитанието, и религията – за вечния живот.
51. Този свят е малък, а твоя живот в него е още по-малък и това, колко ще пребиваваш в него е съвсем нищожно. 8
52. Аз те съветвам да придобиеш шест качества, в които се заключават знания за миналите и бъдещите поколения: първо – не се запасявай за този свят, освен с мяра, колкото да живееш в него. Второ – покланяй се на Аллах според твоите нужди, необходимостта ти от Него. Трето – подготвяй се за вечния живот толкова, каквото място искаш да получиш в него. Четвърто – нека твоя занаят бъде спасението ти от джехеннемския огън до тогава, докато не стане ясно, че си спасен от него. Пето – нека твоята смелост в извършването на грехове бъде толкова, колкото можеш да изтърпиш наказания от Аллах. Шесто – ако поискаш да извършиш грях то намери такова място, на което Аллах и Неговите меляикета да не те видят.
53. Продай този свят за ахирета (т.е. вечния свят) и ще спечелиш и в двата свята! И не продавай вечния свят за този, защото ще загубиш и в двата свята.
54. Алчността, лошия нрав и твърде честите искания с нужди към хората са признак за неразумни и нагли хора.
55. О, синко мой! Не се извинявай и не се оправдавай пред този, който не иска да разбере твоето оправдание. И не се обръщай за помощ към този, който не иска твоите притеснения и проблеми.
56. Който търпеливо понася егоизма на хората, той ще ги управлява. 57. Най-добрият сред хората, най- достоен и добре възпитан е човекът, който когато е в нужда стои далеч от останалите хора. А когато останалите са в нужда той е близо до тях.
58. Не говори с мъдрост сред глупците, за да не те опозорят. И не лъжи сред мъдреците, за да не изпитват отвращение към теб.
59. Този, който говори на човек, който не слуша неговите слова,е подобен на този, който носи имуществото с починалия в гроба.
60. Не препятствай повишаването на знанията на своите близки, ако ли не,то ще бъдеш посредник в подбуждането им към греха.
61. Пази си от ленноста и раздразненоста, защото когато си ленив – не изпълняваш задълженията си. А когато си раздразнен – не преценяваш правилно.
62. Не стой дълго в тоалетната, тъй като тя води до хемороиди.
63. Който постъпва справедливо с хората, Всевишния Аллах му увеличава честта и славата.
64. Влиянието на родителите над детето си, е като тор за посева.
65. Ако говориш, то бъди кратък. Ако попаднеш в нужда, то не говори за това.
66. Ако твоята сила те призовава да извършиш зло против хората, то спомни си за силата на Аллах над теб. Пази се от наказанието на Аллах, което рано или късно ще се случи на злодеите. Неговото наказание ще бъде непрекъснато безкрайно .
67. Ако с теб се случи нещо, което ти харесва или не ти харесва, то пази се от мисли като, че би било по-добре, ако си го направил по друг начин 68. В друг ривает е казано: когато ти се случи добро, т.е. нещо, от което си доволен или недоволен, направи така, в мислите си кажи на себе си: «В това ще има благо(полза)». 9
69. О, синко мой! Ако държиш пост, то държи пост докато, сломиш своята страст и не отслабиш изпълнението на молитвите. Защото молитвата е по-важна от поста. Поста е предписан за поправяне на нравственността и за отслабване на силните желания. Пост – това е духовно упражнение. Намаза е – поправяне на нефса, който е основен източник на всички злини и прищявки. Това което води към поклонение на каквото и да е божество, ненавистно за Аллах, е прищявка.
70. Наистина, аз съжалявам за казани слова, и не съжалявам за мълчанието.
71. Аз никога не съм съжалявал за мълчанието, и ако словата са от сребро, то мълчанието е от злато.
72. Избирай събранията на вярващи хора. Ако видиш събрание, в което споменават Всевишния и Всемогъщия Аллах, то присъедини се към тях. Ако си учен, то твоите знания ще допринесат полза. Ако си невеж, то ще придобиеш знания (т.е. ще те научат). Ако Аллах изпрати Своята милост на тях, то тя ще обхване и теб.
73. Не ходи на събрания, където не споменават Всевишния Аллах. Защото ако си учен, то знанията няма да са ти от полза, а ако си невежа, то твоето невежество ще се увеличи.
74. Не считай за щастлив човека,този който обилно пролива кръвта на вярващите хора. Всевишния Аллах за този човек е приготвил такъв палач, който никога не умира.
75. О, синко мой, използвай за себе си разума на другите. Сина попитал: «Как?» Люкман отговорил: «Искай съвети за своите проблеми».
Няма коментари
Търсене
Блогрол
