Безценен дар

Веднъж една мъдра жена пътувала сама в планината. По време на пътуването си открила рядък и скъпоценен камък. На следващия ден по пътя срещнала прегладнял пътник и отворила чантата си, за да му даде малко от своята храна. Гладният пътник видял скъпоценния камък и помолил жената да му го даде. Тя го направила без дори да се поколебае. Пътникът си тръгнал, доволен от хубавия си късмет. Мъжът знаел, че камъкът е достатъчно скъп, за да му осигури спокойствие до края на живота му. Няколко дни по-късно обаче той се върнал да търси жената, за да й върне камъка. Открил я и й казал:
„ Размислих..., знам колко ценен е този камък, но ти го връщам и се надявам да ми дадеш нещо много по ценно – дай ми това в теб, което те накара да ми подариш камъка”.
                                                                                                                  От една приятелка

Найстина нещото което е по-ценно от камъка е в тази жена и то е безценно...:)
Поздрави!

Да, има нещо което не се вижда,а се проявява у човека и то е по скъпо от всеки видимо красив диамант. Блазе на познавачите, разграничаващи едната ценност от другата безценност. Поздрави!