"...Но където и да живея, винаги съм с чувството, че съм за малко.Няма го притеглянето. Всяко жилище приемам като общежитие. Всяка пролет и есен имам желание да си стегна багажа за някъде"

"Най- голямата ми радост е и най-голямата ми мъка-децата!"                                                  М. Ангелова

го писал, казал -някога, някъде ....и за това се изненадах като го прочетох:))
Поздрави!

Намерих го в стария ми овехтял тефтер с инициали М.Ангелова. А кога и къде съм го чула, видяла нямам спомен. Спокойна вечер!

ka4ak.blog.bg/politika/2010/03/08/jenite-prekrasni-ste.506687